Как кученцето си намери дом

Първите читатели на "Как кученцето си намери дом" написаха:

Виктор Самуилов:

„Топли човечета,

Тази вест е за Вас. Поредната книжна наслада, сътворена от писателката Мая Дългъчева и художничката Невена Ангелова вече пътува към Вас, благодарение на издателство „Жанет 45”. Знаете как рисува думите си Мая Дългъчева: „багра тъжно, шарка нежно, слънчеви петна тук-там...” Как изписва картинките си художничката Невена Ангелова? Ами чрез същите слънчеви багри и очертания, които Ви очароваха в „Топлото човече” – четките, боите, дори и стативът на Невена са ръчна направа, те, както е и с думите на Мая, са белязани от самото Озарение. Има обаче тайна, която още не знаете: приказката им „Как кученцето си намери дом” е с изчезнал... а, може би – с най-грижливо укрит финал. Изнамирането му е част от вълшебството, което разпалва въображението на всяко човече за щури измислици и фантасмагории, докато всичко си дойде на мястото в топлия Дом на съществата, жадуващи творчество... Доверявам това известие на най-бързата поща, защото, както ни убеждава тандемът Мая+Невена - думите, писани на ръка, не бива да пристигат изморени.“

Мария Донева:

"Мая и Невена са разказали най-тъжната приказка, и добре, че щастливият край ни помахва на финала като опашка на кученце, което най-после си е намерило дом.

Историята проследява пътя на малкото пале, което дори няма име, защото си няма кой да го обича и да го вика, за да си играят. Пътят лъкатуши през един град, и този град е хем приказен - с говорещи къщи, хем познат и обикновен. Кученцето гледа към къщите отдолу нагоре, точно както и всяко дете. Когато си малък, всички са по-големи, по-високи и по-силни от теб. И ако си нямаш и дом...

Приказката приютява децата, събужда и въображението, и чувствата на обич и съчувствие у тях, кани ги да си поиграят заедно.
Това е топла и обичлива книга за добри деца."

http://books.janet45.com/books/1453