Студена земя

Поезия на топлината и топлотата на пръстите, дланите, шепите, китките, и най-вече - на прегръдката:
онази всеопрощаваща, себеизличаваща сила, за която няма предварително знание или подготовка.
Паскал Киняр пише, че „в прегръдката Бог и Аз са мъртви“.
Тази поезия го потвърждава
безусловно.

— Момчил Миланов

Поезията на Зорница Иванова е сдържана, без да бъде лаконична – тя оставя поле за интерпретация на читателя, за смълчаване, в което да покълнат нови асоциации.
Поезия, която се интересува от упорството, от силата, от изборите, които правим ежедневно.
Защото те ни изграждат или съсипват.
Тук белезите остават като следи от куче „което все още храниш“. И все пак, и все пак – дори над студената земя идва пролет. И животът може да започне отначало.

— Ина Иванова

„Студена земя“ на Зорница Иванова е фина и дълбоко сетивна поетична книга, в която тялото, паметта и природата се преплитат в тихи, но силни откровения. С език, едновременно нежен и пронизващ, авторката изследва крехките граници между близостта и самотата, порастването и загубата. Това е поезия, която не просто се чете, а се преживява — като дъх в студено утро, който остава дълго след последната страница.

— доц. д-р Кристиян Енчев